cabinet.

Професионално Определение

Професионалният път на Мартин Манчев преминава през четири държави и няколко рядко съвместими среди - професионалния спорт, експерименталната наука, академичното преподаване и психологическата практика. Работи свободно на български, английски и руски език. Преди академичната си кариера е професионален баскетболист - възпитаник на системата на Цървена Звезда, член на юношеския национален отбор на България и накрая - стартов гард за Донар Грьонинген в Нидерландия. Тежка медицинска диагноза прекъсва спортната му кариера преждевременно и налага рязка промяна на посоката. Преходът към академичния свят следва почти непосредствено. Завършва психология, а впоследствие и магистратура по когнитивна невронаука с Cum Laude от Грьонингенския Университет - един от стоте водещи световни университети.

Академичното му развитие там е необичайно бързо: на 24-годишна възраст е назначен за член на факултета, превръщайки се в най-младия преподавател в историята на близо 450-годишния университет. В рамките на следващите три години преминава през три последователни повишения, достигайки позицията на доцент-лектор. Преподава шест университетски дисциплини в областта на психологията и невронауката, както на бакалавърско, така и на магистърско ниво. Поема ръководството на два бакалавърски курса - „Комуникация и Диагностика“ и „Диалог и Социално-групови Умения“. Работата му варира от лекции пред аудитории от над 200 студенти до терапевтично-ролеви упражнения в малки групи. Допълнително, Мартин Манчев завършва с Summa Cum Laude ораторската и педагогическа програма за академици в Нидерландия - Basiskwalificatie Onderwijs (BKO) - международно призната в целия Европейски съюз.

Паралелно с преподаването си развива научноизследователска дейност с особен интерес към пристрастяването, както и съпътстващите го механизми на желанието и мозъчните структури свързани с тях. Опитът му с неврологично измеримите механизми на човешкото поведение среща трайния му интерес към далеч по-абстрактните въпроси за личността, смисъла и смъртта. Именно на тази пресечна точка постепенно се оформя и днешният му професионален подход - методологично привързан към емпиричната наука, но предпазлив към идеята, че човешката психика се изчерпва с онова, което е измеримо и доказуемо. В практиката си Мартин Манчев ангажира емпиричната психология и невронауката като методологична основа, а интересът му към Юнгианската, философската и религиозната мисъл разширява въпроса отвъд това как човек функционира - към това защо и за какво, аджеба, той живее.